Не обвинявайте неолиберализма за възхода на твърдата десница
През 2016 година, Година нула на актуалната политика, доста се разчиташе на обстоятелството, че точно нациите на Рейгън и Тачър паднаха в ръцете на популистите. Една доктрина се оформи. Десетилетия англо-либерализъм бяха основали деиндустриализирани градове, несигурни хора със междинни приходи и обилна, самообслужваща се свръхкласа. Оттук и протестът. Брекзит и Доналд Тръмп бяха заплатата на laissez-faire.
Това постоянно е било нежно пояснение за публичния яд (защо заможните родни страни гласоподаваха за Брекзит?), само че услужлива позиция за задържане, до момента в който не се появят спорни доказателства.
Е, вижте го. Десният популизъм е във напредък във Франция, която може би е минимум стопански демократичната страна в богатия свят. Правителствените разноски там съставляват много над половината от националното произвеждане. Компонентът, който се отнася за обществената отбрана - парични компенсации и така нататък - също е отпред на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. От другата страна на Алпите италианската страна не изостава нито по общи, нито по обществени разноски. Твърдата десница е сполучлива освен там. Това е силата в земята. Междувременно в Австралия, където държавното управление е по-малко, главните политически партии се задържат. Лявоцентристите ръководят.
Няма връзка сред излагането на една страна на пазарните сили и нейната степен на популистки яд. Твърдото дясно процъфтява в социалдемокрациите и в тези, които са по-пазарно центрирани; в райони, които са по-бедни от междинното за нацията, като източната част на Германия, и в райони, които са доста по-богати, като италианския север; в страни, които са претърпели държавни съкращения (Великобритания) и в такива, които са харчили по избор (САЩ); тук-там, където производството се е сринало през десетилетията и тук-там, където не е по този начин.
Последната от тези точки си коства да се спрем. Производството съставлява 18 % от Брутният вътрешен продукт на Германия, до 10-те във Англия и Америка. Този стопански модел е приветстван (всеки нищо не знае в Уестминстър знае термина „ Mittelstand “) за основаване на работа с висок статус за недипломирани. Тъй като деиндустриализацията оставя след себе си доста обезверени градове, узрели за популистко обработване, следва, че Германия би трябвало да бъде светилище на гражданското успокоение.
Вместо това, нацията има освен една от най-големите твърдодесни партии в огромните демокрации в този момент, само че може би най-ярките. И в случай че това е необичайно, помислете за прилежаща Австрия, която може да е най-объркващият проблем на запад. Тя има едно от най-високите равнища на обществени разноски и индустриален бранш, съвсем толкоз огромен, колкото този в Германия, и необуздана твърда десница.
С цялата си искреност, даже аз — с демократични пристрастия — се почесвам по главата тук. Бих очаквал най-малко слаба връзка сред икономическата независимост на нациите и тяхната неустойчивост на политическите крайности. Но доказателствата са такива, каквито са. Популизмът не може да се схваща като писък против laissez-faire. И не трябваше да са нужни скорошни събития, с цел да се върне това вкъщи. Твърдото дясно стигаше до президентски балотажи във Франция още през 2002 година, доста преди каквито и незначителни корекции да направи Еманюел Макрон в обществения контракт.
Ако привързването на твърдото дясно към пазарната стопанска система беше просто академична неточност, можем да го оставим на мира. Но това докара до неправилно пресмятане на последствията в света в действителния живот.
Ако Джо Байдън загуби преизбирането през ноември, ще има потребност от отговор на първо място на един въпрос. Какво е предиздвикало демократите да мислят, че Америка желае или има потребност от етатистка икономическа промяна? Слоганът „ Build Back Better “ допуска необятно публикувано неодобрение от света преди Covid, който не е съществувал. В навечерието на пандемията икономическото доверие беше на високо равнище, невиждано от хилядолетието. Удовлетворението от „ метода, по който вървят нещата в Съединени американски щати “ беше там, където беше в средата на 90-те и средата на 2000-те години. Оставете настрани причините за стопанската система или сигурността за ръководената от държавното управление реиндустриализация на Байдън. Политиката е мистификация. Основният резултат от разноските беше той да бъде забъркан в инфлацията.
Работата на Байдън беше да постави завършек на паниката към Тръмп и пандемията. Никога не е било належащо да тръгнеш на скъпо и безгласно премеждие в американизирания голизъм.
И по този начин, за какво се случи това? Отчасти тъй като надълбоко в червата на левицата съществува убеждението, че нещо, наречено „ неолиберализъм “, е основало изискванията за Тръмп. Премахнете го и с времето ще премахнете огромна част от хард-десната опасност за републиката.
„ Гут “, споделям, тъй като тази концепция не би издържала нито минута в главата. Тръмп се появи след Obamacare и спасяването на банките: две от най-големите федерални намеси в персоналния стопански живот след Линдън Джонсън. Неговият предходник беше Чаеното празненство, чието неодобрение беше прекалено много държавно управление, а не прекомерно малко. Рамкирането на пазара за популизъм имаше някакъв лекомислен смисъл през 2016 година През 2024 година то кани съсипия.
